Община Долна Митрополия

В рамките на Фермерски фестивал София, на 3-ти декември 2023 г., в парка пред Националния дворец на културата,  група жени от село Горна Митрополия сътвориха кулинарен празник с мото „Славонски гозби от село Горна Митрополия“.  На живо приготвиха традиционни славонски гозби Резанцова супа (пилешка супа със зеленчуци и ленти от тесто), Клбаса (словашки пържени кюфтенца), Капустник – (изпечена питка пълнена със зеле), Фаанке (пържени бухти с пудра захар) и нагостиха с тях многото посетители, отделели внимание и време за вкусните гозби на славоните.

            Кулинарната, а и културна инициатива уважиха Васил Гривна посланник и г-жа Таня Важсова от посолството на Словашката република г-н Георги Йончев Заместник-кмет на Община Долна Митрополия.

Кои са славоните в България?

Славонската общност в България е малка, но задружна. Тя е концентрирана в няколко села в област Плевен, като най-многобройна е в селата Горна Митрополия, Подем и Бръшляница. Наричат ги славони, защото това са семейства от земите на днешна Словакия, които още през 1880 година се заселват в малко населени или незаселени земи в новоосвободена България. Инициативата е наредена с указ на княз Александър Батенберг от 31 май 1880 г. и има за цел да облагороди земите на Северна България и да привнесе европейската култура и бит в нашата страна.

От предишния си дом, словаците носят своя стопански опит и доста солидно за онова време образователно ниво. Само за няколко години те успяват да цивилизоват и облагородят пустеещите преди това земеделски земи. Местното население се научава от тях как се прави модерно земеделие. Словаците отглеждат и ползват за работна сила конете, които са по-бързоходни от заварените волове и биволи, внасят железния плуг и заменят с него дървеното рало. Внасят модерни земеделски машини-сеялки за посев на семена, жътварки и вършачки. Всичко това облекчава тежкия селскостопански туд. На по-късен етап внасят и ръчни преси, с които от земна маса са приготвяли тухли.

 Словците са се ползвали с правата и задълженията на българските закони, равноправни граждани с взаимни уважения и разбирателство между тях и българите. Участвали са активно в културния и обществен живот в селото. Част от тях са участвали в управлението на общината като съветници, а един от тях Йозеф Микулаш в периода 1933-1934г. е бил кмет на село Горна Митрополия.

Децата на словаците са се обучавали при равни условия в българските училища, съществували към онзи момент, а когато е построено Словашкото училище, те се обучават в него и на своя майчин език, битност и култура. Построили са и своя църква с камбанария.

Със своето трудолюбие, висока култура и отзивчивост печелят доверието, уважението и признателността на местното население и  направили промяна в културния битов живот на селото.

Контактите между словаци и българи са всекидневни, а всеки контакт води до процеси на взаимстване. Разширяването и активизирането на връзките по между им довеждат до тяхното сближаване и взаимно опознаване, в т.ч. двустранно възприемане на елементи на материалната и духовната култура.

Словаците родени в България, оставили тук роднини и приятели, я посещават със семействата си всяка година.

Съжителството между словаци и българи в село Горна Митрополия оставя следи в ежедневието, по отношение на речник, култура, традиционни ястия, обичаи и води до тяхното сближаване и взаимно опознаване.